до двете кули, между които е моста, по който се влиза в Московския Кремъл. Наоколо има поне две огромни тълпи, които набитото ни (тъй де, не щото някой го е бил, ами щото е опитно) око бързичко разпознава, като опашките за билети и за вход. Както многократно ще се уверим, че се случва с почти всеки друг музей в тая държава, билетите за нещата се продават в различни сгради. Нареждаме се чинно на опашката за билетите, обаче на Жоро му се ходи до тоалетната и отива да я търси. Може би защото 1/3 от нас са Теодор, търпението не ни е силната страна и след серия от мрънкания колко мрази опашките, Русия, руснаците, туристите и опашките в Русия от руснаци-туристи и произволни други неща едвам дочакваме Жоро да се върне от тоалетните си приключения, за да идем да видим дали пък няма някаква опция да не чакаме опашка, примерно хората да са се наредили не където трябва. И какво да видим! Опашката чака на две мизерни будки за билети, докато до тях си има съвсем нормални функциониращи машинки, на които никой не се реди. Сред суматохата някак успяваме едновременно да извикаме другите и да се преборим с машинката и хоп, първата опашка е прескочена. Оказва се, че много бързо трябва лично да взема решението дали ще гледаме оръжейната/съкровищницата заедно с другите части или не. Знам, че за всички дето някога са били в Москва пропускането на тая съкровищница сигурно е еквивалентно на светотатство, но на нас музеите ни идват малко повече днес, а и оръжейни и съкровищници има и по други места на Европа и не са особено по-лоши от тая, та решавам да останат за друг път. От втората опашка обаче няма измъкване. Чакаме на стълбището към кулата, докато Жоро обяснява как холандците искат да се откаже от българското гражданство, за да му дадат холандско и той не е много сигурен какво ще прави. Гого решава да му помогне с избора и крещи "РОДООТСТЪПНИК" и "ЗАТОВА ЛИ УМРЯ БОТЕВ?"
 |
| Цар Пушка с Жоро |
Най-после минаваме през портите и проверките, все едно се качваш на самолет - все пак Путин живее вътре, трябва да го пазят човека. И под Троицката кула се озоваваме вътре. Първото впечатление е, че е много внушително, но то бързо бива допълнено от изненада колко е нашироко всичко вътре. Вървим си ние по една широка улица и вляво се пада Арсенала, има полянки и градинки навсякъде а до нас в дясно се зареждат разните дворци, започващи от Държавния - напълно невписващ се в архитектурата на комплекса мастит бетонен соц-реализъм, изпльоскан тук от Хрушчов, за да има де да се събира Партията. Билетът обаче ни дава достъп само до катедралите, дворците не са отворени за посетители в момента, а Арсеналът и Сенатът който е на един широк площад по-нататък - и по принцип. Ето ни и в самото сърце на Кремъла, при Цар Пушкка, разположен почти точно в средата. Огромен топ, произведен през 16-ти век с изцяло декоративни функции, красиво обкован и достолепно позеленяващ като хубав
 |
| Парад и сенат |
древен бронз. И докато се чудим кой как да се изпъчи покрай Царя и гигантските му гюлета (и докато аз разказвам, че учени мистериозно са открили следи от барут в дулото, макар че той не е направен така, че всъщност да може въобще да се използува) изведнъж отнякъде се появява военен парад! Знаете как е, пъчиш си се кротко край огромно оръдие и пляс - изневиделица униформени юнкери маршируват носещи две знамена, на кого ли не се е случвало това. Нещо обаче особено по-задните редици не успяват да докарат добре ритмичната крачка и търсещият всички кусури на Русия Теодор бързичко ни ги посочва. Чудим се как се учат хора да маршируват в строй, сигурно е досадно, освен безсмислено (авторът - както често става ясно - не обича военни).
До Цар Пушка е огромната камбанария на Иван Велики, извисяваща се на цели 81 метра, която до Революцията е била най-високата сграда в Москва, защото е било забранено да се вдигат неща по-високи от нея. Ние обаче се насочваме към площадчето зад нея - Съборния площад, заобиколен от всички страни с катедрали или, както би го нарекъл Гого - Земния Рай. Ясно е, че ще влизаме във всички, даже Теодор вече е надушил накъде отиват нещата и иска да почне да пуфти, но дори на него му е интересно. Ако обаче сте като него и църковните описания ви отегчават, прескочете следващите три абзаца, но предупреждавам ще изпуснете един умрял пингвин.
 |
| Успенски Събор отвън... |
Гледайки различните по големина опашки пред църквоците, в главата ми се ражда прост план - винаги влизаме в тая църква, за която опашката е най-малка. И така, първо
 |
| ...и отвътре. |
това се оказва Успенския Събор, Църквата-Майка на цяла Русия. Гого бърза да ни разкаже за историята на тая църква: "Значи, едно време нали имало татари и те разкатали фамилията на цяла Русия, ама разни князе ги поотблъснали леко. Царят обаче бил във Владимир, обаче московчани казали - айде ела тука, че ни е много вървежен града (а то било хипстърия и малък град тогава) и царят си казал - що пък не и дошъл и направил тука катедралка, същата като във Владимир." Обаче тя нещо много се разпаднала. И рекъл си Иван Трети (Велики), че е време да направи нещо по въпроса и взел двама местни архитекти, обаче те тъкмо да я завършат и куполът се сгромолясал. Иван Трети много се изнервил и направо рекъл да пише на главния архитект на Медичите от Болоня и го викнал тука. И той мислил, правил, струвал и дигнал църква, дето хем е руска, хем е ренесансова. И оттогава тук се короновали всички руски царе и императори. На входа Жоро не може да си намери билета, но все пак го пускат. Вътре е, естествено, пълна лудница, едвам се придържам покрай Гого, за да ми обяснява кое какво е. "Свежи колони" вика Гого и ни сочи, как по колоните има картини чак догоре - всъщност няма повърхност по вътрешността на тая църква, която да не е покрита с фрески и икони. Гого ни обяснява, как руският стил е такъв, църквите са високи и покрити с картини, олтарите също са много високи и такива неща няма по българските и византийските църкви на нашия край на света. В по-долните етажи от картини са разни светци и библейски сцени, а по-нагоре са разни по-маловажни неща, като митрополити и епископи, дето няма нужда да са толкоз почитани.
 |
| Гого обяснява за Успението |
На тавана е отново Бог-Отец и главата му с развети коси е толкова потъмняла, че прилича на огромен паяк скрит в дъното на купола. По стената има огромен надпис на църковнославянски, толкова сложно оплетен, че не можем да го разчетем. Прилича на бар-код, отбелязва Теодор. Гого ни сочи някакви патриарси на картини, които носят гега - защото те са всъщност пастири, дето отговарят за стадото си. След което ни сочи няколко посребрени икони и изказва възмущението си от древните хора, които си мислели, че като оковеш някакви икони в злато или сребро е голямата работа, но накрая само лицата на светците остават непокрити и човек не може да види красивата икона. В ъгъла пък Светата Троица е представена от три ангели, които си хапват на трапеза. Теодор е убеден, че единият със съмнително невинен вид някак е промъкнал и малко бира на иконата. Гого обаче ни привиква да ни говори за огромната икона на самото Успение на Богородица (Туй ще рече кончината и и възнасянето и в Рая, тя е Успяла да умре.) Гого ни посочва, че на всички икони от тоя тип винаги има някъв пич, който се опитва да бутне ковчега и един ангел му отсича ръцете и това е доста страшничко, щото на някои икони просто има две ръце отрязани. Питам има ли такава история в Библията, някаква база за това явление. Гого вика - "това са апокрифни глупости, Библията свършва с изстрелването на Христос като Спутник в небето и не пише какво става с Дева Мария." Аз пък се чудя колко много църкви в света, включително и катедралния храм на родната ми Варна са базирани на някаква странна църковна догма, която е част от общоприетата традиция, но няма никаква база в Библията или ранно-християнските текстове.
 |
| "Докторе, пингвинът ми е зле, не напипвам пулс..." |
Ето ни в следващата мъничка църквичка директно срещу входа на предната - църквата на Ризоположението. Що е то, Ризоположение, ще се запитате? Ами имало легенда, че някога робата на Богородица (тя е имала една, естествено) може би била в Константинопол и го предпазвала от някакви нашествия и катаклизми. Ама в тая църква няма риза, роба или нищо подобно, тя просто е посветена на това, че Светата Риза някога си била правила чудеса. "Пълен абсурд е това" - казва Гого и изразява съмнение, че ни говори твърде големи глупости. Ние го уверяваме, че вярваме на всичките му глупости и да продължава в същия дух. И той ни сочи иконата на Ризоположението, която представлява куп хора се мъдрят над маса, на която има нещо, обезпокоително наподобяващо умрял пингвин. Един по един (тука е малко тясно) се точим да гледаме пингвина, а след него и Светата Троица от ангели, които отново си похапват странни малки парченца напомнящи суши. Интересно, че в България никога не съм виждал Светата Троица представена като три ангела. Дали няма такава традиция, или аз не съм внимавал?
 |
| Скептичен Теодор и Бл. Събор |
Зад църквата на Ризоположението се виждат позлатените кулички на патриаршеския дворец. Третата църква, в която ще влезем е Архангелския събор, от другата страна на площада. Придобил опит с италианците, Иван Трети викнал някакъв друг да се справи със съборетината дето била тука и италианецът дигнал нова висока полу-ренесансова църква. Иван обаче взел, че гушнал букета на първата година от строежа и го погребали насред все още недостроената църква. И оттам като тръгнала една традиция, погребвали руските царе тука чак докато следващия цар със същото прозвище - Петър Велики не се намесил и погребването се преместило в Петропавловския Събор в Петербург. Църквата отново е изрисувана старателно, но мотивите от другите църкви се повтарят и нашите мозъци могат да възприемат само ограничено количество църковно изкуство накуп. Доминиращият обект в тоя събор определено са гигантските саркофази с царете, пръснати навсякъде. Гого обяснява, че по-успешните царе са по-близичко до олтара, докато по-мразените, като Иван Грозни например - са забутани в ъглите. Теодор бърза да излиза, Жоро се чуди как царете са искали да ги слагат в тия огромни камъни, Гого пак гледа тавана, а аз решавам да се забутам из гробовете, да проследя малко историята. За своя изненада откривам тук и Петър Втори (1727-1730), после ще прочета, че са го метнали тука, щото както си бил насред Москва и хванал едра шарка и умрял в деня, в който смятал да се жени. Последната църква, в която влизаме е Благовещенският събор. Теодор се отказва от нея и дава билета си на Жоро, за който проникването в църквите е станало все по-трудно откак е загубил своя. Този събор някога е бил частната капелка на царете и е по-малък и по-традиционен, единствен наоколо недокоснат от Ренесансова ръка. Има някакви гигантски галерии, Гого пак говори за Страшния Съд, за архангели с пагони, за Константин и Елена и как те пазят децата в себе си, за икони и иконописци, обаче тук дори ръката на верния ви летописец се уморява и подробностите не са записани.
И тъй, готови сме с църквите, добре дошли обратно на нашите незаинтересовани от тях читатели. Зад Благовещенския събор и гледащ към реката е Големия Кремльовски дворец, официалната резиденция на президента на Русия и там не пускат много да се доближаваме. Тръгваме наляво към градината на Кремъла. Отиваме почти до
 |
| Цар Камбана и руско хлапе |
Спаската кула, на която има икона на Спас, иначе казано - Исус и също както много от нещата наоколо - построена от
 |
| Цар Камбана вляво долу... |
италианец (отново различен от досегашните). Жоро ни разправя нещо за нея, но аз не слушам, защото мястото покрай Цар Камбана се е поосвободило. Още откак баба ми ми разказа за него, винаги съм искал да го видя. Изумителен е! 200 тона бронзова маса, подобаващо украсена и напълно неподвижна. За разлика от Цар Пушка, наистина не мога да си представя какво е минавало през главите на създателите му. Поръчителката му - императрица Анна е била много объркана, ако е смятала, че това нещо може да бъде вдигнато и окачено някъде. Релефът и, в естествен размер - се вижда на стената на камбаната, редом до куп други хора, най-вече светци и царе. Камбаната е толкова огромна, че се е наложило да изкопаят укрепена дупка в земята, за да я отлеят. Вдигнали я на скеле за довършване, но преди да се стигне до каквито и да са идеи за въздигането му (горката камбанария до него изглежда толкова...нежна и чуплива до това чудо) избухнал големия пожар през 1737 и скелето изгоряло. Опасявайки се, че камбаната ще се стопи я полели със студена вода и тя, вместо това - се счупила, и паднала обратно в дупката си. Не могли да я вдигнат оттам цял век и накрая се наложило френски архитект да измисля как да я извадят от дупката и да я постави на специален пиадестал с 11-тонното отчупено парче до нея. Даже Наполеон в безкрайната си грандомания искал да отнесе този тежък трофей, но не могъл да измисли как да го вдигне. Отивам и разглеждам парчето и грапавия ръб, където се е отчупило. Толкова е грамадно, наоколо мирише на мед, на метал, на тежест. Фън факт, металите не миришат, техните оксиди обаче създават миризмата, която сме свикнали да разпознаваме, всъщност не мирише камбаната, а повърхностният и слой поливан от безбройните дъждове.
 |
| Гавра |
Гого решава да се обади на Мими и го прави; Теодор, който с телефона си осигурява интернет за разговора, решава, че сега е подходящ момент да се изгаври с горкия Гого и тръгва да бяга, Гого го гони, но не успява да го хване и странно отнесения му разговор бива прекъснат поне веднъж. Тръгваме да излизаме от Кремъла и покрай трелите на любовта на Гого леещи се край нас Теодор стига до извода, че и той е станал доста по-позитивен и мил откак е срещнал Тея. Жоро му споменава общ познат, който си мислил, че Теодор е ужасно груб и агресивен човек, заради не съвсем политически коректните му коментари из социалните мрежи. Теодор обявява, че той самия се чувства супер-мил и кротък и разбран и който си мисли, че е груб и агресивен, може да си завре мнението там де слънце не огрява и да се радва, че Теодор още няма танк, щото тогава точно такива устатници ще го отнесат. Ех, душици! Хайде на разходка из Москва...
